Rozali's thoughts

"Не се надявам, не се страхувам, свободен съм!"-  Никос Казандзакис Приеман за най-известния гръцки писател и философ на 20 век, Никос Казандзакисполучава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ (1964 г.). Други световноизвестни творби на писателя са романите „Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко". Той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки. Mакар и освободен от догматиката, той се занимавал страстно с християнската вяра. Но заради своите различни възгледи, писателят е обвинен в богохулство и е отлъчен от Гръцката православна църква, и му е отказано погребение според християнските канони. Починал от левкемия по време на болничен престой в

Демонът на Лаплас Френският учен Лаплас измислил интересен мисловен експеримент. Нека да допуснем, че има един всемогъщ демон, който притежава всезнание и познава всички причини. Тогава там, където човек се натъква на нещо случайно, демонът ще вижда причината и за него няма да има никаква случайност. Пред погледа на този всезнаещ демон светът ще прилича на гигантски механизъм, където нещата ще следват с неумолима необходимост едно след друго. Тази тъжна гледка опечалила мнозина мислители от неговата епоха. Но дали демонът ще вижда навсякъде само поредица от причини и следствия? Дали няма нещо, което да се изплъзва от желязната необходимост на причинността? Съмнението на Дейвид Хюм Английският философ Дейвид Хюм обърнал нещата точно на 180 градуса. Нека внимателно да се вгледаме в онова, което наричаме причинност. Според обичайната представа причинността е строга зависимост между причина и следствие. Ако Х е причина за У, тогава Х трябва да причинява някакво изменение в У.

Къде се преплитат битието и нищото Крайните позиции по въпроса за битието могат да бъдат представени чрез тезите на Парменид и Горгий: Парменид – само битието съществува, нищото не съществува. Единствената ни истинна мисъл е, че битието съществува. За всичко друго (което не е битие) ние имаме само мнения (докса); Горгий – 1) нищо не съществува; 2) дори и да съществува, то е непознаваемо; 3) дори и да е познаваемо, то е несъобщимо. Но има и други, “компромисни”, отговори – като тази на Хераклит и на Хегел. Според Хегел във всяко нещо има както битие, така и нищо. Двете не само съществуват, но са и са неотделими едно от друго. Как е възможно това? Какво означават нищото и небитието? Да опитаме например да дефинираме човека: “Човекът е социално същество”. В тази дефиниция сякаш говорим само за битието на човека. Но не казваме ли нещо и за онова, което човек не е? Не казваме ли също, че човек не е Робинзон? Че не е Бог? Още по-ясно се вижда преплитането на битие и нищо в д

Вяра и неверие са различни от другите противоположности. Те са в основата на свободния избор. Заедно с интуицията и опита те са единствените, които могат да ни помогнат в свободния избор. Избора е свобода, а свободата не може да се ползва рационално. Тя или се ползва свободно и с чисто съзнание или не е свобода. Свободния избор на истина не може да бъде осъществен чрез анализ, подражание или друг вид привързаност. Може да бъде приета единствено на доверие, или отхвърлена поради неверие. Защо свободния избор не може да бъде осъществен чрез анализ. Защото анализа е следствие от свободния избор. Анализа е изпълнение на свободния избор. Подражанието като приемане на чужда истина също прави избора несвободен. Останалите привързаности също. Остават единствените оръжия в борбата за истината – вярата и неверието подкрепени от опита и интуицията. Вярата в едно нещо е неверие в друго. Вярата е неверие и неверието е вяра. Не може да се приеме нещо преди да се повярва в него. Не може да се отхв

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще... Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване? Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява със своята хармония, един миг- невидим и увличащ, незрима частица минало, отреждащо ни бъдеще... Трудно е да се опише, а още по- трудно е да се разбере. Знам само, че присъствието му е навсякъде: то пулсира и живее във всичко онова, което виждаме с очите си, усещаме със сетивата си, чувстваме с душите и сърцата си; то е това, което сме наследили от дедите си и което един ден ще предадем на децата си. A може би е просто една невероятно красива приказка за живата вода, за нас самите... В забързаното ни и затрупано от проблеми ежедневие рядко се замисляме за тези неща, а изглежда точно те ни правят хора в истинския смисъл на думата- пълнокръвни , единствени, силни, обичащи... Какво ни пр

                                                                                                    "Мисля, следователно съществувам"                                                                                                                                                     Декарт      На пръв поглед тази мисъл изглежда проста, но и сложна. Двете думи “мисля” и “съществувам” са много “далече” една от друга за да можем да се захванем за нещо, че да почнем да расъждаваме.      Според мен трябва да “погледнем” зад самите думи. “Мисля” като глагол – това означава, че си напрягаш онова сиво вещесвто, което ти седи в главата. “Съществуване” – повечето хора свързват това понятие с думата “живееене”. Много объркано стана, нали? Е не е така. Ако погледнем отново заглавието, и по-специално това, което се крие зад него, ще видим една последователност от действия. Хегел казва, че човек първо се ражда природно, по природна необходимост, а втори път духовно, от свободата, и