Битието

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще...
Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване?
Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява със своята хармония, един миг- невидим и увличащ, незрима частица минало, отреждащо ни бъдеще...
Трудно е да се опише, а още по- трудно е да се разбере. Знам само, че присъствието му е навсякъде: то пулсира и живее във всичко онова, което виждаме с очите си, усещаме със сетивата си, чувстваме с душите и сърцата си; то е това, което сме наследили от дедите си и което един ден ще предадем на децата си. A може би е просто една невероятно красива приказка за живата вода, за нас самите...
В забързаното ни и затрупано от проблеми ежедневие рядко се замисляме за тези неща, а изглежда точно те ни правят хора в истинския смисъл на думата- пълнокръвни , единствени, силни, обичащи...
Какво ни прави такива ли?!
Ами простичките неща...
Обичате ли растенията? Забавляват ли ви песните на птиците? Харесва ли ви упойващия аромат на мащерка, мента и бор? Слушате ли шумоленето на листата и шепота на вятъра? Усещате ли солените пръски на щастливо море? Гледате ли играта на облаците и звездите, красотата на изгрева и заспиването на деня?
Та това е странния свят на природата около нас- многообразен и цветен, с хиляди, хиляди нюанси и звукове.
Усмихвате ли се, когато срещнете малко дете или погледа на младостта? Успокоява ли ви допира на любима ръка в шепата ви или едно топло приятелско ръкостискане? Силни ли сте, когато сте обичани?
Мисля си, че това е осезаемият свят на нас хората с хиляди, хиляди мигове, даряващи ни щастие.
Не бих могла да си представя моето настояще без питащите очи на дъщеря ми, силната ръка на любимия, усмивката на майка ми и топлата прегръдка на баща ми, без уроците на баба и дядо, без детските лудории и неволните ми грешки, без приятелите ми и красивите спомени за родния ми град. Тези "малки" неща са ми нужни като хляб и вода, като светлина и обич, като необходима истина!
Това е моят храм на надеждата и радостта, на пътя ми, на цялото ми съществуване. Това е моето битие!
А вашето?! Просто се поспрете за миг, огледайте се и ще го откриете.
То е навсякъде...


Р. Стефанова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Не се надявам, не се страхувам, свободен съм!

Изображение
"Не се надявам, не се страхувам, свободен съм!"-  Никос Казандзакис Приеман за най-известния гръцки писател и философ на 20 век, Никос Казандзакисполучава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ (1964 г.). Други световноизвестни творби на писателя са романите „Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко". Той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки. Mакар и освободен от догматиката, той се занимавал страстно с християнската вяра. Но заради своите различни възгледи, писателят е обвинен в богохулство и е отлъчен от Гръцката православна църква, и му е отказано погребение според християнските канони. Починал от левкемия по време на болничен престой в...
Прочетете още

Всичко ли има причина?

Изображение
Демонът на Лаплас Френският учен Лаплас измислил интересен мисловен експеримент. Нека да допуснем, че има един всемогъщ демон, който притежава всезнание и познава всички причини. Тогава там, където човек се натъква на нещо случайно, демонът ще вижда причината и за него няма да има никаква случайност. Пред погледа на този всезнаещ демон светът ще прилича на гигантски механизъм, където нещата ще следват с неумолима необходимост едно след друго. Тази тъжна гледка опечалила мнозина мислители от неговата епоха. Но дали демонът ще вижда навсякъде само поредица от причини и следствия? Дали няма нещо, което да се изплъзва от желязната необходимост на причинността? Съмнението на Дейвид Хюм Английският философ Дейвид Хюм обърнал нещата точно на 180 градуса. Нека внимателно да се вгледаме в онова, което наричаме причинност. Според обичайната представа причинността е строга зависимост между причина и следствие. Ако Х е причина за У, тогава Х трябва да причинява някакво изменение в У. ...
Прочетете още

Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.

Изображение
"Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли." - Сократ Всяко време ражда великите личности на човешката история. Те имат едно висше предимство, това че са неизчерпаеми. Такава е фигурата на Сократ. За него съществува огромна литература, като че ли събрала всички моменти на необикновената му житейска биография и мисловна дейност, известни ни по оставените ни от далечната епоха свидетелства. Няма период, или поколение в световната история, които да са отминали без внимание удивителната съдба на човека, чийто живот, учение и смърт да не се възприеме като урок. Който е не само полезно да се изучи, но и да се осмисли и разбере. Миналото ни е оставило доста световни загадки и сред тях тайната на хилядолетната значимост на Сократ, неизчерпаема, като самия живот. Сократ е роден ок. 470 г. пр. н. е. Умира на 71 години, през 399 пр. н. е. Баща му бил скулпторът Софроникс, а майка му се казвала Фенарета. Баща му изглежда е бил заможен човек, съдейки по тов...
Прочетете още