Може ли нещо да е и да не е?

Къде се преплитат битието и нищото

Крайните позиции по въпроса за битието могат да бъдат представени чрез тезите на Парменид и Горгий:
Парменид – само битието съществува, нищото не съществува. Единствената ни истинна мисъл е, че битието съществува. За всичко друго (което не е битие) ние имаме само мнения (докса);
Горгий – 1) нищо не съществува; 2) дори и да съществува, то е непознаваемо; 3) дори и да е познаваемо, то е несъобщимо.

Но има и други, “компромисни”, отговори – като тази на Хераклит и на Хегел. Според Хегел във всяко нещо има както битие, така и нищо. Двете не само съществуват, но са и са неотделими едно от друго. Как е възможно това? Какво означават нищото и небитието?

Да опитаме например да дефинираме човека: “Човекът е социално същество”. В тази дефиниция сякаш говорим само за битието на човека. Но не казваме ли нещо и за онова, което човек не е? Не казваме ли също, че човек не е Робинзон? Че не е Бог?

Още по-ясно се вижда преплитането на битие и нищо в движението и изменението. Възрастният човек е и не е един и същ човек с детето, което е бил. Летящата стрела е и не е на едно място в един и същи момент. Затова Хегел твърди, че “във всяко нещо на земята и небето има както битие, така и нищо”. Тази теза е лесно се илюстрира и чрез много други феномени: отсъствието, смъртта, омразата, надеждата, страха, липсата, сянката и т.н. Следователно нищото “съществува” не по-малко, отколкото битието.

Р. Стефанова