Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.
Всяко време ражда великите личности на човешката история. Те имат едно висше предимство, това че са неизчерпаеми. Такава е фигурата на Сократ. За него съществува огромна литература, като че ли събрала всички моменти на необикновената му житейска биография и мисловна дейност, известни ни по оставените ни от далечната епоха свидетелства. Няма период, или поколение в световната история, които да са отминали без внимание удивителната съдба на човека, чийто живот, учение и смърт да не се възприеме като урок. Който е не само полезно да се изучи, но и да се осмисли и разбере. Миналото ни е оставило доста световни загадки и сред тях тайната на хилядолетната значимост на Сократ, неизчерпаема, като самия живот.
Сократ е роден ок. 470 г. пр. н. е. Умира на 71 години, през 399 пр. н. е. Баща му бил скулпторът Софроникс, а майка му се казвала Фенарета. Баща му изглежда е бил заможен човек, съдейки по това, че Сократ бил тежковъоръжен войник. Самият философ обаче се отнасял с безразличие към имуществото си и в края на живота си бил твърде беден. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си. Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл - велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него.
Учението си Сократ поднасял предимно в устна форма. Няма нищо написано от него защитавайки факта че по този начин хората ще загубят способността си да помнят и мислят ползвайки написаното от други. Неговите ученици описват диалозите, мислите и приключенията му.Сведенията за него идват от съобщения на Аристофан, от произведенията на Платон , Ксенофонт и Аристотел. Своя принос в легендите за Сократ имат и редица други автори, враждебно или дружески настроени към него.
Когато започнала Пелопонеската война, Сократ бил 37-годишен. Преди войната той бил в кръга на знатни и умни хора като Перикъл, музиканта Дамон, философа Анаксагор, софиста Протагор и блестящата Аспасия. Диалектика Сократ е изучавал при Зенон Елейски. Изучавал и софистика и участвал в диспути. Във войната се отличил със своята храброст.
Важен етап от живота му като мислител е провъзгласяването му от Делфийския оракул за „най-мъдрия сред хората“. Сократ стигнал до извода, че „той знае, че нищо не знае“ и това убеждение го направило най-мъдрият, тъй като другите хора не знаели дори това. Думите, изписани на входа на делфийския храм на Аполон „Познай самия себе си“ се превърнали в общ принцип на сократовските изследвания.
Колкото било възможно, Сократ странял от политиката, въпреки че имал приятели политици. Кой е този човек? Наричат го Сократ и целия свят го познава. Защото, откак е захвърлил длетото, с което е работил преди, може да го намерите навсякъде в древна Атина. Там, където нещо се е случило. Където се води диспут, той вече е налице. За ужас на софистите, защото никой не може да му устои. Но това не му е достатъчно, той приказва с всеки, попаднал му на пътя. Значи, трябва да е един от търгуващите с мъдрост, привличащи знатната младеж, като и обещават всякакви знания и измъкват парите от кесията им? -Напротив, той никога не е взимал дори един обол. Тогава, трябва да е богат и независим? – Ни най-малко, живее много оскъдно. Едва стига залъкът за жената и децата му, а и той самият се ползва само от най-необходимото. Но, какво иска този човек? Не принадлежи ли към числото на празните дърдорковци? – Не, всички се удивляват на неговата ясна, твърда и разумна реч. Може би той проявява такава жажда в търсене на нова мъдрост и я търси навсякъде? – Напротив, той не оставя камък върху камък от нея и не ще да чуе за нея. Значи, той знае нещо още по-добро. Не, той повтаря на всеки само едно – че той нищо не знае.
В доста напреднала възраст Сократ се оженил за Ксантипа, която му родила три деца. За съпругата му се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна. Според някои сведения това е втори негов брак. Бедността на философа, неговата непретенциозност и необичайната му външност са влезли в редица поговорки. През 399 г. пр. н. е. той бил подсъдим и само с няколко гласа признат за виновен – обвинили го в безчестие и в развращаване на младежта. В онези времена под развращаване се разбирало синовно непослушание и юношески бунт. Сократ не се признал за виновен и не помолил за замяна на смъртното наказание с изгнание. В затвора наказанието било изпълнено, като му поднесли чаша с цикута.
Непреклонността и мъжеството му, с което отстоявал философските си и обществени принципи, са възпети от Платон.
Диалектиката на Сократ очаровала две поколения от гърците. Абстрактната идея била някакво ново възхитително откритие, чийто предвестник бил Сократ, въпреки че Аристофан го осмивал и го наричал абстрактният мислител. Учениците на Сократ обаче си възхищавали от своя учител – за първи път той въвел и обяснил абстрактните понятия „благо“ и „справедливо“. Основното положение на Сократовския метод е „Човешката добродетел е състояние на ума“.
Сократ настоявал за систематизирано образование на младежта, но не приемал пари за своя труд като учител, както правели софистите.
Измежду своите съвременници Сократ най-добре осъзнавал основното направление на епохата и го обозначил с две положения: 1. Степента на абстракцията, към която се стреми мисълта, трябва да бъде абсолютна и съвършена, сведена до средствата на диалектиката към идеята като такава; 2. В човека се крие мислеща сила, способна да изпълни тази задача. Тази сила се нарича психе – душа.
С какво започва познанието? Душата чувства притеглянето /това е „ерос“/ на друга душа и се сближава с нея посредством логоса, тоест посредством думите, пораждайки последователност на мисълта, които после се прочистват по метода на диалектиката.
Учението на Сократ, изразено с термините на любовната символика, било въплътено в личността на самия Сократ. И може би именно това му е осигурило неувяхваща слава.
Ако трябва да се посочи името на човека, опознал културната, чисто човешка ценност на общуването между хората и превърнал беседата в истинско изкуство, то с пълно право може да смятаме, че това е Сократ. Оказва се, че да се беседва и общува съвсем не е просто. Това е дар, който не е даден всекиму. Освен стремежа към истината и развитата способност да се мисли, той предполага и умението да се слуша и чува другия, за да може човек да опознае света и самия себе си. Действително, много трудно нещо е умението да водиш беседа, в която няма нищо по-важно от това да стигнеш до истината. Обикновенно на настроения за монолози човек, това не му се удава. За целта е нужно събеседниците да са поне отмалко „Сократовци” в процеса на общуване с другите хора. Защото в един истински спор няма победители и победени, а печелят и двете страни от установяване на неопровержима истина. Сократ, който е живял в републиканска държава, където всеки гражданин е разговарял свободно с другия, а изисканата вежливост в обръщенията е била задължителна дори и за тълпата, дори за нейните най-нисши слоеви. Той е напътствал хората в беседите си по най-непринуден начин, без дидактичен и поучителен тон и в обикновен разговор съвсем незабелязано поднася урока, който давал сякаш на самия себе си.
В защитното си слово пред съда, Сократ сам разкрива същността на конфликта, който никой от неговите обвинители не посмял да изкаже публично. „Делфийския бог ме е нарекъл най-мъдрия само за това, че аз зная колко малко значи моята мъдрост. За това, че аз непрекъснато се съмнявах – сутрин, денем, вечер. Та, за това водех аз беседи с вас. Мечтаех, че благодарение на тези беседи, вие ще започнете да различавате главното – че е срамно да се грижим за ползата и почестите, а за разума и душата да забравяме. И аз ви омръзнах със своите беседи и ви безпокоях със съмнения. Аз живеех сред вас като стършел, който през цялото време не дава мира на коня. На красивия, благороден, но вече отпуснал се кон и за това особено нуждаещ се някой с нещо да го тревожи. Опасно занимание е това, да безпокоиш охранено животно. Защото веднъж стреснал се, конят може да убие с опашката си, досаждащия му стършел. А друг стършел вие няма да намерите. Да, пречех на всички. На умните, защото много от това което им казвах те го знаеха, но мълчаха. А когато някой мълчи, той не обича другите да говорят. Пречех на глупавите, те не ме разбираха. Пречех на невярващите, защото тях ги дразнеше моята вяра, която непрекъснато проверявах със съмненията си. Не правете така Атиняни. Аз съм стар, но още мога да ви бъда от полза. За своята работа аз получавам само едно възнаграждение – вашата омраза! Доказателство за това е моята бедност и днешният съд”.
Не е ли странно? Богатия да завижда на бедния, красивия на уродливия, записалия мислите си, на този, който нехае за това, но кой знае защо известен на всички. Колко по-лесно е да преживееш живота си, без да размишляваш, осланяйки се в решенията и постъпките си единствено от мнението на другите, без да претоварваш разума си с трудните въпроси на битието, отколкото да се терзаеш в търсене на истината и да си задаваш тези безкрайни - „защо?”. Сократ извежда формулата на ума и глупостта, ненадмината и до днес. „Аз знам, че нищо не знам, а другите не знаят дори това.” Осъзнаването на относителността на собствените знания за света и за самия себе си е станало още от тези отколешни времена важен мотив за развитието на личността и признак за духовна зрелост.
Живеем във време на полуобразованост, с изобилие на дипломи за бакалаври, магистри и доктори на науките, в не малка степан получени незаслужено, или корупционно. Мнозина живеят в блаженото състояние на всезнанието и на ленност на мисълта. Характерен признак на тази полуобразованост е подхранването и с ежедневното поглъщане на разнообразна информация, натрупвана в паметта, без да е обработена от мисълта. Доста спорно е убеждението, че новите поколения са по умни от предидущите. Те са по-информирани, но от това не следва, че са по-умни. Полуобразоваността е самохвална и лишена от навиците за съвместно търсене на истината. Тя е самоуверена, некритична и поради това винаги категорична. Проявите и са ежедневни и повсевместни.
Без да храни илюзии относно очакващата го участ, Сократ среща с чувство за огромно достойнство присъдата, като заявява: „ Има защита срещу хората, но срещу мълвата няма защита. Тя има хиляди уста и гръмоподобен глас. Тя не съществува, но е навсякъде. И затова отдавна знаех, че съм осъден и отдавна очаквах този ден. Но никога не съм прибягвал до безсрамие и страхливост. А нали на война, както и в съда можеш лесно да избегнеш смъртта. Трябва само да захвърлиш оръжието си и да се обърнеш с молба към преследвачите си, трябва само да забравиш себе си и да се съгласиш да правиш, каквото им е угодно.” И така, той прави своя избор. Когато получава тази тежка присъда, имайки право да иска по леко наказание с насмешка изисква да му отсъдят място сред героите от Олимпийки игри за да се храни безплатно в Пританеума така остава верен на мисълта си:"Щом не знаем какво е смъртта,не е логично да ни е страх." СократПредпочита смъртта, като достоен завършек на живота си, пред изгнанието. Сократ е виновен само в това, че е изпреварил своето време, като е предложил такова равнище на нравствено съществуване, което е непосилно за неговите съвременници.
А СЪЩО И ЗА НАС ЛИ???
Р. Стефанова
Р. Стефанова
Коментари
Публикуване на коментар