Съмнението

Вяра и неверие са различни от другите противоположности. Те са в основата на свободния избор. Заедно с интуицията и опита те са единствените, които могат да ни помогнат в свободния избор. Избора е свобода, а свободата не може да се ползва рационално. Тя или се ползва свободно и с чисто съзнание или не е свобода. Свободния избор на истина не може да бъде осъществен чрез анализ, подражание или друг вид привързаност. Може да бъде приета единствено на доверие, или отхвърлена поради неверие. Защо свободния избор не може да бъде осъществен чрез анализ. Защото анализа е следствие от свободния избор. Анализа е изпълнение на свободния избор. Подражанието като приемане на чужда истина също прави избора несвободен. Останалите привързаности също. Остават единствените оръжия в борбата за истината – вярата и неверието подкрепени от опита и интуицията. Вярата в едно нещо е неверие в друго. Вярата е неверие и неверието е вяра. Не може да се приеме нещо преди да се повярва в него. Не може да се отхвърли нещо преди да се усъмним в него. Не може да се анализира нещо преди да е извършен свободния избор. Не може да се създаде аксиоматична теория преди да бъдат приети на доверие аксиомите. Приемането на доверие на аксиомите е първично и основно, а анализа е вторичен и подчинен на приемането на доверие. Измислил съм си начин по който уж по правилно да приемам или отхвърлям истините. Първо правя каквото подсказва интуицията. След това си представям как биха изглеждали нещата ако бях направила обратното. И чак след като поне по веднъж (поне в съзнанието си) съм приела и отхвърлила истината вземам решение. Не знам дали е от полза, приела съм на доверие че е.



Р. Стефанова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Не се надявам, не се страхувам, свободен съм!

Изображение
"Не се надявам, не се страхувам, свободен съм!"-  Никос Казандзакис Приеман за най-известния гръцки писател и философ на 20 век, Никос Казандзакисполучава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ (1964 г.). Други световноизвестни творби на писателя са романите „Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко". Той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки. Mакар и освободен от догматиката, той се занимавал страстно с християнската вяра. Но заради своите различни възгледи, писателят е обвинен в богохулство и е отлъчен от Гръцката православна църква, и му е отказано погребение според християнските канони. Починал от левкемия по време на болничен престой в...
Прочетете още

Всичко ли има причина?

Изображение
Демонът на Лаплас Френският учен Лаплас измислил интересен мисловен експеримент. Нека да допуснем, че има един всемогъщ демон, който притежава всезнание и познава всички причини. Тогава там, където човек се натъква на нещо случайно, демонът ще вижда причината и за него няма да има никаква случайност. Пред погледа на този всезнаещ демон светът ще прилича на гигантски механизъм, където нещата ще следват с неумолима необходимост едно след друго. Тази тъжна гледка опечалила мнозина мислители от неговата епоха. Но дали демонът ще вижда навсякъде само поредица от причини и следствия? Дали няма нещо, което да се изплъзва от желязната необходимост на причинността? Съмнението на Дейвид Хюм Английският философ Дейвид Хюм обърнал нещата точно на 180 градуса. Нека внимателно да се вгледаме в онова, което наричаме причинност. Според обичайната представа причинността е строга зависимост между причина и следствие. Ако Х е причина за У, тогава Х трябва да причинява някакво изменение в У. ...
Прочетете още

Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.

Изображение
"Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли." - Сократ Всяко време ражда великите личности на човешката история. Те имат едно висше предимство, това че са неизчерпаеми. Такава е фигурата на Сократ. За него съществува огромна литература, като че ли събрала всички моменти на необикновената му житейска биография и мисловна дейност, известни ни по оставените ни от далечната епоха свидетелства. Няма период, или поколение в световната история, които да са отминали без внимание удивителната съдба на човека, чийто живот, учение и смърт да не се възприеме като урок. Който е не само полезно да се изучи, но и да се осмисли и разбере. Миналото ни е оставило доста световни загадки и сред тях тайната на хилядолетната значимост на Сократ, неизчерпаема, като самия живот. Сократ е роден ок. 470 г. пр. н. е. Умира на 71 години, през 399 пр. н. е. Баща му бил скулпторът Софроникс, а майка му се казвала Фенарета. Баща му изглежда е бил заможен човек, съдейки по тов...
Прочетете още