Моите мисли и моето съществуване
"Мисля, следователно съществувам"
Декарт
На пръв поглед тази мисъл изглежда проста, но и сложна. Двете думи “мисля” и “съществувам” са много “далече” една от друга за да можем да се захванем за нещо, че да почнем да расъждаваме.
Според мен трябва да “погледнем” зад самите думи. “Мисля” като глагол – това означава, че си напрягаш онова сиво вещесвто, което ти седи в главата. “Съществуване” – повечето хора свързват това понятие с думата “живееене”. Много объркано стана, нали? Е не е така. Ако погледнем отново заглавието, и по-специално това, което се крие зад него, ще видим една последователност от действия. Хегел казва, че човек първо се ражда природно, по природна необходимост, а втори път духовно, от свободата, и това всеки трябва да извърши сам – от и чрез собстевните си мисли. С раждането си човек започва да съществува. Това обаче не значи, че той мисли. Кога човек започва да мисли? Според мен човек започва да мисли, когато осъзнае кой е, къде се намира в този безкраен свят и когато го попиташ за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, той да ти отговори с повече от един отговор. По този начин той показва, че мисли. И то по-специално за своето съществуване. Този човерк отговатя на мисълта на Декарт “Мисля, следователно съществувам.”
Тази мисъл е разглеждана като една от абсолютните истини. От тук, обаче, следват и други истини. “Мисля, следователно същесвтвувам” означава също и тъждество на мислене и съществуване, битие. Щом поне Аз съществувам, това ще рече, че всеки мислещ Аз съществува.
В днешно време много хора казват, че мислят. Всъщност те използват тази дума в преносния й смисъл. От това следва, че те несъществуват. Да, така е. Те несъществуват. За мен те са едно нищо. Човек, който наистина мисли, в буквалния смисъл на думата, е защитен чрез своето самосъзнание. Какво е самосъзнание? Ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото към себеси мислене е самосъзнание. Това е минимумът знание, знание, че аз съм, че съществувам, което обаче е напълно сигорно. Това знание е абсолютна истина, защото не зависи от нищо друго. Защо самосъзнанието да ни защитава? Самосъзнанието, като част от мисленето, ни дистанцира от вещи и хора, то дори ни защитава от демони – демона на измамата. От това излиза, че самосъзнанито е точка на свободата. Соледователно мисълта на Декарт може да бъде трансформирана в: “Мисля, следователно съм свободен.” Тази защитена точка, самосъзнанието, е защитена не само от чуждо въздействие, а и от чужда помощ. Това ще рече, че “Никой не може да мисли вместо мен.” Вероятно се сещате за редица примери с които да оборите това твърдение. Но помислете малко. Не са ли тези хора, които си мислите, че са маниполирани от други, просто стимулирани по начин, който е угоден за някой друг?
Всеки човек мисли и съществува по свой собствен начин. Проблемът идва от там, че много от потенциала на хората не бива използван от самите тях. Това пречи на тяхното мислене и съществуване и е фактор в промяната на мисленето и съществуването на човека.
Р. Стефанова
Според мен трябва да “погледнем” зад самите думи. “Мисля” като глагол – това означава, че си напрягаш онова сиво вещесвто, което ти седи в главата. “Съществуване” – повечето хора свързват това понятие с думата “живееене”. Много объркано стана, нали? Е не е така. Ако погледнем отново заглавието, и по-специално това, което се крие зад него, ще видим една последователност от действия. Хегел казва, че човек първо се ражда природно, по природна необходимост, а втори път духовно, от свободата, и това всеки трябва да извърши сам – от и чрез собстевните си мисли. С раждането си човек започва да съществува. Това обаче не значи, че той мисли. Кога човек започва да мисли? Според мен човек започва да мисли, когато осъзнае кой е, къде се намира в този безкраен свят и когато го попиташ за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, той да ти отговори с повече от един отговор. По този начин той показва, че мисли. И то по-специално за своето съществуване. Този човерк отговатя на мисълта на Декарт “Мисля, следователно съществувам.”
Тази мисъл е разглеждана като една от абсолютните истини. От тук, обаче, следват и други истини. “Мисля, следователно същесвтвувам” означава също и тъждество на мислене и съществуване, битие. Щом поне Аз съществувам, това ще рече, че всеки мислещ Аз съществува.
В днешно време много хора казват, че мислят. Всъщност те използват тази дума в преносния й смисъл. От това следва, че те несъществуват. Да, така е. Те несъществуват. За мен те са едно нищо. Човек, който наистина мисли, в буквалния смисъл на думата, е защитен чрез своето самосъзнание. Какво е самосъзнание? Ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото към себеси мислене е самосъзнание. Това е минимумът знание, знание, че аз съм, че съществувам, което обаче е напълно сигорно. Това знание е абсолютна истина, защото не зависи от нищо друго. Защо самосъзнанието да ни защитава? Самосъзнанието, като част от мисленето, ни дистанцира от вещи и хора, то дори ни защитава от демони – демона на измамата. От това излиза, че самосъзнанито е точка на свободата. Соледователно мисълта на Декарт може да бъде трансформирана в: “Мисля, следователно съм свободен.” Тази защитена точка, самосъзнанието, е защитена не само от чуждо въздействие, а и от чужда помощ. Това ще рече, че “Никой не може да мисли вместо мен.” Вероятно се сещате за редица примери с които да оборите това твърдение. Но помислете малко. Не са ли тези хора, които си мислите, че са маниполирани от други, просто стимулирани по начин, който е угоден за някой друг?
Всеки човек мисли и съществува по свой собствен начин. Проблемът идва от там, че много от потенциала на хората не бива използван от самите тях. Това пречи на тяхното мислене и съществуване и е фактор в промяната на мисленето и съществуването на човека.
Р. Стефанова
Коментари
Публикуване на коментар